Спокойно е в гората. Реката радостно речи, огрявана от слънчеви лъчи. Баба меца крачи бодро по пътечка, а след нея тича малка буболечка…

Нашата зеленчукова градинка се разширява с всеки изминал ден. Салатки, репички и боб ни намигат от една страна, а от друга ни помахват цъфнала ряпа, лук и чесън. Много обичаме да поливаме и прекопаваме. Днес направихме път и на тиквичките и магданоза, защото и баба знае, че зеленчуци, който не яде…

Близо до нашата горска градина гората преминава в задния двор на княжевската църква. Една сутрин преди Великден краката ни сами ни отведоха на гости на ангелите и светиите. Беше вълшебно изживяване с много тишина и усмивки по лицата на децата.

8-ми март е празникът на цветята, които се превръщат понякога в майки.

Посрещнахме баба Марта със стадо весело блеещи овце и вкусна домашна баница.

Искахме да я зарадваме, така че през целия март тя да бъде в добро настроение!

Какво по-хубаво от собствена картонена къща, в която да се сгушиш с книга за митологични същества и фей. Нека навън вее и фучи, колкото си иска. Дори “кунчо” Вълчо не можа да ни я издуха.

Това беше един наистина незабравим петък 13!

Имало едно  сегашно време  огромни преспи от сняг, в които живеели и се смеели  Снежните хора.

Един ден те си направили един много смешен снежен човек, който бил толкова умен, че от главата му излизали храсти, и бил толкова добър, че можел да прегърне всеки човек, без значение колко добър или лош бил той. И за да не бъде сам, те му направили бебе снежен човек, което още расте, и снежно куче, което обаче избягало да си търси късмета. Добре че било легенчето делфинче, че да имал с какво да си играе, докато Снежните хора се спускат с шейни в снега.

Милият Снежен човек не могъл да се събере в шейната, иначе щял да бъде пръв в надпреварата!