А знаете ли как да си направите плодова салата? Ако не, ние ще ви покажем!

Или как да си хванем някоя детска мечта с помощта на вятъра, върбата и капана за мечти…

video-2012-04-25-11-46-22

Ако децата ви имат капризен апетит, заведете ги на пикник.

Необходими са чаршаф, две здрави въжета и няколко весели дечица…

По идея на Явор

Направихме си няколко платноходки от орехови черупки, пластилин, клечки и листа и кораб от шишарка и те акостираха на необитаем остров с учудващо много мъх.

Малко ми е това море – казал корабът. А и спасителната лодка къде чак отиде…

Тук островът се превръща в подводна скала, на която пускат котва корабите.

Дали ще потъне корабът сега?

Дай да пробвам и аз…

Обичаме да гоним вятъра и да проучваме мравуняци и локви за изненади. Обичаме да преподреждаме клоните веднъж – в къща, друг път – в пиратски кораб, а понякога си правим геометрични фигури с тях.

Спокойно е в гората. Реката радостно речи, огрявана от слънчеви лъчи. Баба меца крачи бодро по пътечка, а след нея тича малка буболечка…

Нашата зеленчукова градинка се разширява с всеки изминал ден. Салатки, репички и боб ни намигат от една страна, а от друга ни помахват цъфнала ряпа, лук и чесън. Много обичаме да поливаме и прекопаваме. Днес направихме път и на тиквичките и магданоза, защото и баба знае, че зеленчуци, който не яде…

Близо до нашата горска градина гората преминава в задния двор на княжевската църква. Една сутрин преди Великден краката ни сами ни отведоха на гости на ангелите и светиите. Беше вълшебно изживяване с много тишина и усмивки по лицата на децата.

8-ми март е празникът на цветята, които се превръщат понякога в майки.

Посрещнахме баба Марта със стадо весело блеещи овце и вкусна домашна баница.

Искахме да я зарадваме, така че през целия март тя да бъде в добро настроение!

Какво по-хубаво от собствена картонена къща, в която да се сгушиш с книга за митологични същества и фей. Нека навън вее и фучи, колкото си иска. Дори “кунчо” Вълчо не можа да ни я издуха.

Това беше един наистина незабравим петък 13!

Имало едно  сегашно време  огромни преспи от сняг, в които живеели и се смеели  Снежните хора.

Един ден те си направили един много смешен снежен човек, който бил толкова умен, че от главата му излизали храсти, и бил толкова добър, че можел да прегърне всеки човек, без значение колко добър или лош бил той. И за да не бъде сам, те му направили бебе снежен човек, което още расте, и снежно куче, което обаче избягало да си търси късмета. Добре че било легенчето делфинче, че да имал с какво да си играе, докато Снежните хора се спускат с шейни в снега.

Милият Снежен човек не могъл да се събере в шейната, иначе щял да бъде пръв в надпреварата!

Да се апликира с естествени материали – бобчета, леща, ориз – може да се превърне в страхотно забавлени – особено, ако помагаме на дядо Коледа да направи шейната си по-шарена!