В гората децата станаха по-отговорни както към природата, така и към групата. Научиха се да се грижат един за друг и да си помагат. Дори вече знаят, как да запалят правилно огън в гората…
Децата в Горската градина обожават да изследват насекоми и всякакви животинки, някой от тях дори се сърдят, ако те нямат желание да се покачат на ръцете им.
С много уговорки и любов те изпращат животинката “да си върши своята работа”. А след това разлистваме голямата енциклопедия, за да се запознаем по-отблизо с това, какво работят например червеите.
Мечо Пух и неговите приятели живеят вече и в нашата гора.
Причина за това тяхно решение бе забавният театър “Експедицията по залавянето на Муфлона – Динозавър”, който изиграха децата. Този малък театър така ги вдъхнови, че след като заловиха страшния Муфлон и разбраха, че той не е никак страшен, Мечо Пух изведнъж стана рожденик и започна да кани наистина много гости. Почетен гост стана добрият Муфлон, който в последствие се оказа, че много обича да яде мед. И то много повече от всичко останало. Слава Богу, че добрият продавач от горския магазин, имаше многооо мед. С песен на уста: Пролет, лято, есен, зима – винаги медец ще има, Мечо Пух изпрати гостите си, а Бухал и Прасчо му помогнаха да изчисти пода и да постеле хубав килим.
Успяхме да направим негова снимка преди Тигър да заподскача лудо върху него от радост.
Есента дойде и заедно с нея идеята да си направим голямо есенно дърво, което да ни напомня за изобилието на този хубав сезон.
Децата от Горската градина събраха вълшебни листенца, плодчета и пера на пеещи птици, а най-големите дадоха идеята как то да прилича досущ на истинско – със стъбло от кора, клони от пръчки, с трева и облаци, които да го пазят.
Топлите еденни лъчи, които пропускаха клоните на дърветата, помогнаха и на нашето дърво да грейне.
По време на нашите експедиции-пагадиции в дебрите на княжевската гора се натъкнахме на широка полянка със старо дърво-хралупа, превърнало се в дом на мравки и сухи листа. В него веднага се скриха две от децата и гледайки нагоре към облаците през кухото му стъбло пуснаха въображението си в действие. Така много бързо Дървото от ракета се превърна в метеорологична станция без да се налагат структурни изменения.
Вдъхновени от дървото, решихме да останем по-дълго на полянката. Скоро вниманието ни привлече огромното количество здрави клони по земята и едно тънко широколистно дръвче в центъра.
Хайде да си направим къщичка от клони! – си казахме дружно и децата започнаха да събират дългите пръчки, надпреварвайки се кой ще донесе по-голяма.
За един ден издигнахме основите на къщичката, а след още 3 тя вече беше здраво стъпила на земята, а покривът й от сухи иглолистни клонки се виждаше от далече.
Един от татковците направи специално за нея табелка-пазителка, а за децата беше въпрос на чест кой ще я носи през гората до поляната и дори малко се поскараха.
Най-накрая във вече готовата къщичка застана за снимка бъдещият модел Лили, а след това към нея се присъедини и чаровният център на внимание Ясен.
Вече ни дойдоха на гости малката Весела и баба й, тръгнали на разходка в гората, сякаш, за да ни поздравят за добре свършената работа.
Доволни, ние всеки ден закусваме и играем в къщичката.