Домашният пластилин е приятен на допир, не съдържа токсични вещества и има естесвена миризма.
Истинско удоволствие е да се моделира с него! А самото му приготвяне може да се превърне в забавна игра, в която участват с равни сили малки и големи.
За една топка пластилин с диаметър 15 см ви трябват:
1 чаша брашно
2 пакетче лимонтозу (лимонена киселина)
¼ чаша сол
1 супена лъжица олио
1 чаша вода, в която се разтваря оцветител
аромат по желание – капсула ванилия, лимон
Защо е необходим вятърът?
Защо понякога духа от север, а друг път – от юг?
Какъв е езикът му? Какво се опитва да ни каже?
Той може да ти духне шапката, така че да те накара да тичаш след нея.
Но може и да завърти ветропоказател!
“Никой не е по-голям от 
хляба” – се казваше в една поговорка.
А ето, какво измислихме ние:
Който усети веднъж трудността на приготвянето му, опознава силата му.
А любовта, която вложи в него, след това му се връща с всяка хапка.
Отпразнувахме Денят на народните будители със силен камбанен звън. Определено пробудихме пазача на камбаните за сетен път 
На децата понякога им е трудно да надуят балон, затова трябваше да открием друг начин да надуваме балончета.
И ето какви големи балони направихме.
Този експеримент може да проведете по няколко начина и да сравните резултатите след това.
Всеки път пада изключителна забава!
– Какво ли мога да направя от една купчина листа?
– Един наистина симпатичен таралеж…
– Или просто огнедишащ дракон?
В гората децата станаха по-отговорни както към природата, така и към групата. Научиха се да се грижат един за друг и да си помагат. Дори вече знаят, как да запалят правилно огън в гората…
Децата в Горската градина обожават да изследват насекоми и всякакви животинки, някой от тях дори се сърдят, ако те нямат желание да се покачат на ръцете им.
С много уговорки и любов те изпращат животинката “да си върши своята работа”. А след това разлистваме голямата енциклопедия, за да се запознаем по-отблизо с това, какво работят например червеите.
Мечо Пух и неговите приятели живеят вече и в нашата гора.
Причина за това тяхно решение бе забавният театър “Експедицията по залавянето на Муфлона – Динозавър”, който изиграха децата. Този малък театър така ги вдъхнови, че след като заловиха страшния Муфлон и разбраха, че той не е никак страшен, Мечо Пух изведнъж стана рожденик и започна да кани наистина много гости. Почетен гост стана добрият Муфлон, който в последствие се оказа, че много обича да яде мед. И то много повече от всичко останало. Слава Богу, че добрият продавач от горския магазин, имаше многооо мед. С песен на уста: Пролет, лято, есен, зима – винаги медец ще има, Мечо Пух изпрати гостите си, а Бухал и Прасчо му помогнаха да изчисти пода и да постеле хубав килим.
Успяхме да направим негова снимка преди Тигър да заподскача лудо върху него от радост.
Есента дойде и заедно с нея идеята да си направим голямо есенно дърво, което да ни напомня за изобилието на този хубав сезон.
Децата от Горската градина събраха вълшебни листенца, плодчета и пера на пеещи птици, а най-големите дадоха идеята как то да прилича досущ на истинско – със стъбло от кора, клони от пръчки, с трева и облаци, които да го пазят.
Топлите еденни лъчи, които пропускаха клоните на дърветата, помогнаха и на нашето дърво да грейне.
По време на нашите експедиции-пагадиции в дебрите на княжевската гора се натъкнахме на широка полянка със старо дърво-хралупа, превърнало се в дом на мравки и сухи листа. В него веднага се скриха две от децата и гледайки нагоре към облаците през кухото му стъбло пуснаха въображението си в действие. Така много бързо Дървото от ракета се превърна в метеорологична станция без да се налагат структурни изменения.
Вдъхновени от дървото, решихме да останем по-дълго на полянката. Скоро вниманието ни привлече огромното количество здрави клони по земята и едно тънко широколистно дръвче в центъра.
Хайде да си направим къщичка от клони! – си казахме дружно и децата започнаха да събират дългите пръчки, надпреварвайки се кой ще донесе по-голяма.
За един ден издигнахме основите на къщичката, а след още 3 тя вече беше здраво стъпила на земята, а покривът й от сухи иглолистни клонки се виждаше от далече.
Един от татковците направи специално за нея табелка-пазителка, а за децата беше въпрос на чест кой ще я носи през гората до поляната и дори малко се поскараха.
Най-накрая във вече готовата къщичка застана за снимка бъдещият модел Лили, а след това към нея се присъедини и чаровният център на внимание Ясен.
Вече ни дойдоха на гости малката Весела и баба й, тръгнали на разходка в гората, сякаш, за да ни поздравят за добре свършената работа.
Доволни, ние всеки ден закусваме и играем в къщичката.
Здравейте приятели!
Ние сме пазителите на гората Никола, Лили, Явор, Ема, Сами, Ясен, Гого и Тедо.
Превърнахме се в горски феи и фейчовци, за да помагаме на планетата и хората.
Днес на нашата Земя й е трудно да диша от толкова много боклук, но ние почистваме редовно нашата гора и учим и другите да го правят.
Ние пазим бръмбарите и растенията и често им правим къщички и им изкопаваме дупки, защото искаме да им е хубаво.
Обичаме да прегръщаме дърветата, за да усетим колко са живи.
Вярно е, че още сме малки, но, ако се хванем за ръце, почти ще можем да прегърнем и цялата планета.
Особено, ако дойдат да ни помогнат още няколко дечица.
Много целувки и любов
От Спасителния отряд на феите и фейчовците