Author Archives: admin

Да си направим домашен пластилин

Домашният пластилин е приятен на допир, не съдържа токсични вещества и има естесвена миризма.

Истинско удоволствие е да се моделира с него! А самото му приготвяне може да се превърне в забавна игра, в която участват с равни сили малки и големи.

За една топка пластилин с диаметър 15 см ви трябват:

1 чаша брашно

2 пакетче лимонтозу (лимонена киселина)

¼ чаша сол

1 супена лъжица олио

1 чаша вода, в която се разтваря оцветител

аромат по желание – капсула ванилия, лимон

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Можеш ли да хванеш вятъра?

Защо е необходим вятърът?

Защо понякога духа от север, а друг път – от юг?

Какъв е езикът му? Какво се опитва да ни каже?

Той може да ти духне шапката, така че да те накара да тичаш след нея.

Но може и да завърти ветропоказател!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето и идеята

Да си направим хляб

“Никой не е по-голям от хляба” – се казваше в една поговорка.

А ето, какво измислихме ние:

Който усети веднъж трудността на приготвянето му, опознава силата му.

А любовта, която вложи в него, след това му се връща с всяка хапка.

Балонът се надува

На децата понякога им е трудно да надуят балон, затова трябваше да открием друг начин да надуваме балончета.

И ето какви големи балони направихме.

 

 

Този експеримент може да проведете по няколко начина и да сравните резултатите след това.

  1. смесват се мая, брашно, захар с топла вода, сместа се излива в бутилка, на което след това се поставя балон
  2. на бутилка с газирана вода се поставя балон
  3. в една бутилка се смесват оцет и сода, след което поставяме на гърлото му  балон

Всеки път пада изключителна забава!

 

 

Заедно сме по-силни

В гората децата станаха по-отговорни както към природата, така и към групата. Научиха се да се грижат един за друг и да си помагат. Дори вече знаят, как да запалят правилно огън в гората…

Ела при мен, червейче!

Децата в Горската градина обожават да изследват насекоми и всякакви животинки, някой от тях дори се сърдят, ако те нямат желание да се покачат на ръцете им.

С много уговорки и любов те изпращат животинката “да си върши своята работа”. А след това разлистваме голямата енциклопедия, за да се запознаем по-отблизо с това, какво работят например червеите.

 

 

Килимът на Мечо Пух

Мечо Пух и неговите приятели живеят вече и в нашата гора.

Причина за това тяхно решение бе забавният театър “Експедицията по залавянето на Муфлона – Динозавър”, който изиграха децата. Този малък театър така ги  вдъхнови, че след като заловиха страшния Муфлон и разбраха, че той не е никак страшен, Мечо Пух изведнъж стана рожденик и започна да кани наистина много гости. Почетен гост стана добрият Муфлон, който в последствие се оказа, че много обича да яде мед. И то много повече от всичко останало. Слава Богу, че добрият продавач от горския магазин, имаше многооо мед. С песен на уста: Пролет, лято, есен, зима – винаги медец ще има, Мечо Пух изпрати гостите си, а Бухал и Прасчо му помогнаха да изчисти пода и да постеле хубав килим.

Успяхме да направим негова снимка преди Тигър да заподскача лудо върху него от радост.

 

Есенно дърво

Есента дойде и заедно с нея идеята да си направим голямо есенно дърво, което да ни напомня за изобилието на този хубав сезон.

Децата от Горската градина събраха вълшебни листенца, плодчета и пера на пеещи птици, а най-големите дадоха идеята как то да прилича досущ на истинско – със стъбло от кора, клони от пръчки, с трева и облаци, които да го пазят.

Топлите еденни лъчи, които пропускаха клоните на дърветата, помогнаха и на нашето дърво да грейне.

Къщичка от клони

По време на нашите експедиции-пагадиции в дебрите на княжевската гора се натъкнахме на широка полянка със старо дърво-хралупа, превърнало се в дом на мравки и сухи листа. В него веднага се скриха две от децата и гледайки нагоре към облаците през кухото му стъбло пуснаха въображението си в действие. Така много бързо Дървото от ракета се превърна в метеорологична станция без да се налагат структурни изменения.

Вдъхновени от дървото, решихме да останем по-дълго на полянката. Скоро вниманието ни привлече огромното количество здрави клони по земята и едно тънко широколистно дръвче в центъра.

Хайде да си направим къщичка от клони! – си казахме дружно и децата започнаха да събират дългите пръчки, надпреварвайки се кой ще донесе по-голяма.

За един ден издигнахме основите на къщичката, а след още 3 тя вече беше здраво стъпила на земята, а покривът й от сухи иглолистни клонки се виждаше от далече.

Един от татковците направи специално за нея табелка-пазителка, а за децата беше въпрос на чест кой ще я носи през гората до поляната и дори малко се поскараха.

Най-накрая във вече готовата къщичка застана за снимка бъдещият модел Лили, а след това към нея се присъедини и чаровният център на внимание Ясен.

Вече ни дойдоха на гости малката Весела и баба й, тръгнали на разходка в гората, сякаш, за да ни поздравят за добре свършената работа.

Доволни, ние всеки ден закусваме и играем в къщичката.

 

Поздрав

Здравейте приятели!

Ние сме пазителите на гората Никола, Лили, Явор, Ема, Сами, Ясен, Гого и Тедо.

Превърнахме се в горски феи и фейчовци, за да помагаме на планетата и хората.

Днес на нашата Земя й е трудно да диша от толкова много боклук, но ние почистваме редовно нашата гора и учим и другите да го правят.

Ние пазим бръмбарите и растенията и често им правим къщички и им изкопаваме дупки, защото искаме да им е хубаво.

Обичаме да прегръщаме дърветата, за да усетим колко са живи.

Вярно е, че още сме малки, но, ако се хванем за ръце, почти ще можем да прегърнем и цялата планета.

Особено, ако дойдат да ни помогнат още няколко дечица.

Много целувки и любов

От Спасителния отряд на феите и фейчовците