Имало едно сегашно време огромни преспи от сняг, в които живеели и се смеели Снежните хора.
Един ден те си направили един много смешен снежен човек, който бил толкова умен, че от главата му излизали храсти, и бил толкова добър, че можел да прегърне всеки човек, без значение колко добър или лош бил той. И за да не бъде сам, те му направили бебе снежен човек, което още расте, и снежно куче, което обаче избягало да си търси късмета. Добре че било легенчето делфинче, че да имал с какво да си играе, докато Снежните хора се спускат с шейни в снега.
Милият Снежен човек не могъл да се събере в шейната, иначе щял да бъде пръв в надпреварата!